Статия, поместена във вестник ТРУД

“Някога, преди години, това беше оживено място. Вече няма стадо кози. Няма и много хора. Има селски туризъм, има хотел. Много от вас няма да познавам, но ако стигнете дотук, седнете, починете и се снимайте със стария козар.”

Малка градинка с този надпис се е кротнала в единия край на русенското селце Кошов. Местна жена - Галя Русева, изработила фигурите и оформила градинката там, където навремето се е събирало селското козе стадо. Уютно е и няма начин да не спреш. Скалите отгоре, окъпани от изгрева, са толкова величествени, а тишината е толкова невероятна, че изобщо не ти се иска да помръднеш.

Кошов е откритие за всеки любител на селския туризъм. Улиците там не са виждали нов асфалт от поне 20-ина години, но са чисти. Всеки от 300-те жители на селцето иска да му е подредено около дома, хвали се кметът Петър Петров. Него човек може да намери вечер в малката пивница, която стопанисва близо до “Шестте кьошета” - нещо като площадче, което се образува от “срещата” на 6 малки улички. “Вие в София си имате пет кьошета, а ние - шест”, пъчат се местните.

Освен къщи за гости в селото от година работи и малък хотел, в който има и спа услуги, басейн, ресторант и конферентна зала. “Всяка от стаите е с различен цвят и интериор. Така и 20 пъти да дойде човек при нас, все ще му е като за първи”, обяснява Деница Тиханова. Тя и съпругът  Тихомир управляват с много ентусиазъм хотела, който допреди 5-6 години бил детска градина.

Село Кошов е на 29 км от Русе. Полегнало е в малка котловина, заградена от североизток с хълмове и верига скали, които на места стигат и до 100 м височина. Разположено е на левия бряг на р. Черни Лом по древния път, който води към историческата крепост на с. Червен.

На няколко минути път с кола са селата Иваново и Божичен. Дефилето е изключително живописно с причудливите си образувания от изветряването на скалите, с многобройните - над 400! - пещерни отвори и ниши, в които свиват гнездата си скорци, врабци и други птици. “Идват и орли - може да се види как се вият над селото”, разказва Деница.
За хората, които решат да се докоснат до огърлицата от древни храмове и крепости по поречието на Дунав, районът около Кошов и Иваново е изключително благодатен. Край скалите там са живели траки, римляни... Съвсем наблизо е и митрополитският средновековен град Червен. От Втората българска държава са и многобройните скални жилища, църкви и манастири, използвани като отшелнически килии, параклиси и убежище, особено по време на турските набези през ХIV век. Кошов е на 7 км от скалната църква при с. Иваново, обявена за защитен обект от ЮНЕСКО.

Името на селото се среща за първи път в един султански регистър от 1431 г. - Кошова. Според някои названието му произхожда от мястото, където е разположено селото - котловина, оградена от скали и стръмнини - като в кош. Според друга история в селото имало мелница, която работела с голям плетен кош за зърното. Местните хора го нарекли “селото с коша” и оттам - Кошов.

Източник: http://www.trud.bg/Article.asp?Articleid=2426353